Ще завършим поредната ни вдъхновяваща седмица, изпълнена с много стойностни моменти за нас и нашите герои, с кратък обзор на академията в Чакаларово. Ментори там бяха Кити и Савина, които ни разказаха толкова много случки от Забавното лято на децата там, че не можахме да изберем коя е най-добрата. Затова ще ви споделим накратко всичките...
Началото на всяка академия е особено времепространство, в което герои и обучители се опознават, децата изразяват своите стремежи и граници, оформят се начините на комуникация и се задават правилата, по които ще се приключенства. Понякога този процес може да продължи по-дълго, понякога се случва в рамките на по-малко от ден. В Чакаларово обаче всичко това се случило някак неусетно, без начало или край. Сякаш през цялото време всички, замесени в академията (и обучители, и деца) били свързани с невидима нишка, която отваряла сетивата им към останалите. Доказателство за това са различни случки, в които децата си помагат едни на други спонтанно и искрено.
Стоилко например бил много затворен в себе си, трудно събирал смелост да се включи в игрите и стоял на страна през по-голямата част от времето. Когато обаче се наложило децата да измислят мелодия за една песничка, Стоилко веднага се притекъл на помощ със своя скрит талант! Оказало се, че този герой има супер силата да пее невероятно и така да заразява другите с добро настроение!
В деня за откриване тайните на земята пък, Дени изненадал инструктрите ни със своята находчивост. След разговор за това как понякога дори не виждаме пластмасата, но тя се съдържа в различни продукти, Дени повел своите приятели към изследователска мисия за откриване на пластмасата в картонените чашки, които използвали децата. Настъпил процес на изучаване, разкъсване, срязване и мокрене на чашите, докато се стигнало до откритието, че най-горния слой всъщност е пластмасов. Страхотно изследване, което със сигурност оставило силно впечатление у нашите герои!
В предизвикателството за построяване на гнездо за птици пък, Марио решил, че иска да действа сам и няма нужда от отбор, за да се справи. Всичко вървяло добре до момента, в който на Марио му притрябвало кал, с която не разполагал. Когато разбрал това Криско, който отговарял за направата на кал за своя отбор, веднага отишъл при Марио, за да му разясни тънкостите при смесване на пръст и вода. След това му помогнал и да довърши гнездото си. Хубав урок за всеки герой, който мисли, че екипът само ще го забави, нали?...
Моментът на най-силна връзка между всички участници се усетил преди и по време на финалното представления в последния ден на академията.
Всички деца били много развълнувани, но това само им помогнало да се концентрират и справят с предизвикателството. По-големите се заели с организацията, раздали задачи, съчинили сценария и раздали роли. Малките направили подаръци за публиката и измислили приветствени ритуали. Михаела и Стоилко поели лидерството в музикалната атмосфера и измислили песен и танц, които да представят с част от децата. Получило се невероятно празненство за публиката, изпълнено с много красиви дарове, споделени мигове на красота и щастие, талантливи театрални сценки и дори жонгльори!
Не знаем дали човек може да достигне някаква граница на своето изумление и вдъхновение, но с децата, с които имаме щастието да работим, определено се насищаме на всички тези чудни вътрешни преживявания и прекрасни емоции. Благодарим им за пореден път!