Лятна утрин. Птиците радостно пеят и огласят с песента си въздуха. Големите дървета хвърлят сенките си, а жаркото слънце вече се усеща, когато се покажеш извън дебелите им сенки. Покрай оградата забързани хора са подгонили всекидневните си задачи. Изглежда, като всеки друг ден, но няма да е такъв. Една кола спира близо до входа на училището и от нея пъргаво излизат два силуета.
Момиче и момче, млади и стройни струпват кафяви пакети и кутия с материали. Вадят въжета и раници. Бързо ги пренасят в двора. А в него вече има групи с деца, по две, по три насядали в сенките или обсъждащи нещо на оградата. Раздвижват се, каката и баткото са тук. Чуват се радостни възгласи. "Отново са тук". "Здравейте деца", те са вече навън и подготвят маса с цветни листа и моливи, ножици и всякакви материали. Нетърпението се усилва. Вадят и чудно цветни книжки. Какво ли е това? Скоро дворът е неузнаваем, пълно е с деца, има глъчка, смях и викове. Неусетно лятото е станало забавно. Неусетно децата са забравили всичко, свалили са маските и се забавляват. Те чакат и помнят младите си учители, които идват отново всяко лято. Питат се какво става, учудват се на новите си прически и на това колко са пораснали само за година. В двора цари една еуфория. Игрите започват, с упражнения за раздвижване. Музика оглася целия двор, отвън сенки на хора надничат и се чудят какво става. Да не е 24 май?! Децата тичат, разменят си местата, говорят на висок глас или срамежливо споделят силните си страни. "Кой знае какво е черта на характера?" Какво пък е това? И кои са Кредо и Кая. Младата учителка разпалено и вдъхновено разказва на децата за стопоходите, за това как когато те влязат в селото им хората стават мързеливи, скучни, негативни и лоши едни към други. Никой не иска това. Героите на приключенския дневник (цветните книжки), които госпожата и господина донесоха - Кая и Кредо им разказват. Те търсят герои из цялата страна, смели деца, които чрез таланта и характера си да прогонят стопоходите от тяхното населено място. Мисията е приета, всички заедно извикват силно, че ще се справят, че ще направят своето село по-щастливо и добро. Вече нищо няма да бъде същото… Но от къде да започнат? Веднага, тук и сега, мисията е започнала. Стартът е даден. Материалите се пръскат и децата започват да пишат послания, за непознати, за близки, за приятели.
Нещо, с което ще ги усмихнат и направят деня им по-добър. Скоро деца тичат около двора, раздават си красиви картички и послания с пожелания да сме по-добри и усмихнати. Цари еуфория. Смях и глъчка. Дворът завира. Играят се нови игри. Около въжето за ходене има строен ред кой се качва. Държат се за ръце и викат, когато някой залитне. Но до него винаги има приятелска ръка, която помага. Скоро децата плъзват с чували из двора и започват акция по почистване. Започват веднага, има много боклуци. Каките и батковците от селото много мърсят. Капачките се събират отделно. Питам защо? Разпалено ми обясняват, че така ще спасят бебешки живот, че е важно. Внимателно ги чистят от калта. Събират ги, всички деца трябва да се дезинфекцират и измият преди да си тръгнат. А цветните книжки са вече в ръцете им. Всеки се хвърля върху книжката си и за един миг настъпва тишина. Тишина прекъсвана само от минаващи автомобили извън двора. За миг птиците се чуват отново. Всеки внимателно пише. Скоро младите учители са заобиколени с хиляди въпроси. Кая и Кредо са дали сигнал за начало на Забавно лято 2020. Черно-бели рисувани деца, но като тях, които са намерили герои, с които да прогонят стопоходите. Времето неусетно се изтърколило и вече е обяд. Разменят се контакти, социални мрежи и се уговарят кога ще се видят. Децата вече са тъжни. "Ама как свърши ли, само това ли беше…? Само толкова" (предишни години академията е продължавала по една седмица). "Как, няма ли да се видим утре?"... "Лятото е във вашите ръце…" Просълзени си тръгваме, енергията на случката е завладяла съзнанието и емоциите ни. Радостта, детския смях и глъчката ни бяха отнесли, заедно с Кредо и Кая и техните учители в едно Забавно лято. Сякаш друга реалност, където всичко бе игра, предизвикателство, свобода и радост. Помечтах си докато гледах как дърветата се редуват край пътя и косата ми се вее от вятъра...за малко бях станал отново дете...безгрижно и чисто.
