Вече би трябвало да сте наясно колко голяма е нашата геройска общност и колко богата е на всякакви видове талант и суперсили. Разбира се, ние отдавна сме разбрали, че зад всеки супергерой седи поне един верен помощник, който да го подкрепя. Ние сме щастливи, че в нашия случай помощниците са повече и са винаги готови да се отзоват. Но като едни истински геройски поддръжници те винаги стоят в сянка и рядко разкриват лицата си.
Кои точно са тези тайнствени помагачи разбрахме благодарение на академията в Дулово, където Алек и Адела - инструкторите там - са се запознали с един-двама от въпросните помощници. Първата среща се случила благодарение на едно от момчетата в групата - Калин. В началото той бил много стеснителен, некомуникативен и мълчалив. Стоял много близо до братовчед си и се опитвал да повтаря неговото поведение, за да успее да се впише някак в групата. За щастие всички наши инструктори са достатъчно опитни и мъдри, за да знаят, че всяко дете има своя собствена суперсила, просто понякога на някои герои им е нужно повече време, за да я разкрият. Затова Алек и Адела започнали да разпределят екипите, така че Калин и братовчед му да се падат в различни групи. Това помогнало на срамежливия ни герой да опознае останалите деца, да се отпусне и да започне да комуникира по-лесно и отворено с всички. И на третия ден се появила майката на Калин, за да благодари на обучителите! Тя споделила, че синът й е много по-разговорлив и спокоен, откакто академията е започнала - говори и се усмихва повече! На следващия ден дошла и развълнувана баба му, която разказала, че когато бил малък Калин е имал лоша среща в детската градина, с учителка, която явно изобщо не разбира от суперсили и геройски приключения. Тя се държала лошо с момчето и оттогава то се затворило в себе си и отказвало да общува. Семейството дори потърсило експертно мнение от Варна, за да помогне на Калин, но нищо не дало резултат. До сега. Тази случка ни дарява с най-красивото признание за това, че “Забавно лято” носи промяна и светлина и усилията ни имат смисъл!
А вие вече досетихте
ли се кои са тайните помагачи, за които ви подсказахме в началото? Разбира се това са инструкторите ни и семействата на всички тези деца. Когато всички близки на героя обединят усилията си, създадат сигурна среда и подкрепа всяко дете се превръща в Супергерой и започва да използва силите си, за да прави света по-добро място за всички ни.
Този факт е потвърден и от втората случка в Дулово, когато децата решили да направят къщичка за котката, която живеела на двора на училището и била техен приятел. Дълго време децата опитвали всякакви варианти, архитектурни и организационни планове, но така и не се задоволили с резултата. На следващия ден се появил бащата на Волкан, който донесъл страхотна кутия, преправена на котешки дом. Предната вечер не само бащата, но и майката на Волкан работили по къщичката, за да подкрепят героите ни в тяхното начинание. Какъв прекрасен пример за инвестиране на енергия в процеса на учене от страна на родителите! За нас е важно да знаем, че дори след края на академиите ни децата остават в сигурната среда на семейна подкрепа и обич.
Този път възхищението и благодарността ни са за родителите на героите и прекрасната работа на всички наши инструктори! Благодарим ви за вдъхновението и смисъла!
Стоилко например бил много затворен в себе си, трудно събирал смелост да се включи в игрите и стоял на страна през по-голямата част от времето. Когато обаче се наложило децата да измислят мелодия за една песничка, Стоилко веднага се притекъл на помощ със своя скрит талант! Оказало се, че този герой има супер силата да пее невероятно и така да заразява другите с добро настроение!
били много развълнувани, но това само им помогнало да се концентрират и справят с предизвикателството. По-големите се заели с организацията, раздали задачи, съчинили сценария и раздали роли. Малките направили подаръци за публиката и измислили приветствени ритуали. Михаела и Стоилко поели лидерството в музикалната атмосфера и измислили песен и танц, които да представят с част от децата. Получило се невероятно празненство за публиката, изпълнено с много красиви дарове, споделени мигове на красота и щастие, талантливи театрални сценки и дори жонгльори! 
попадаме на шедьоври на изкуството, с които после да ви се похвалим. Такова произведение се оказала и рисунката на Георги, нарисувана по време на една откривателска мисия за невиждана досега птица. Той нарисувал изключително красиво крилато същество, от което нашите обучители останали очаровани. Казали му, че рисува много красиво, а Георги простичко и много уверено отвърнал: “Да, защото съм художник.” А ние можем единствено да се съгласим и благодарим за споделената красота.
Наредените в кръг деца, усетили странна връзка помежду си. Когато били всички заедно, в голям общ кръг, вече нямало отделни отбори, а една голяма група герои. И това било толкова хубаво!
Героите от Климент не били особено въодушевени от това, че трябва да измислят истории, вместо да приключенстват на живо. Но постепенно открили магията на разказвачеството и колко е хубаво да си измисляш нови и нови светове и преживявания. Отначало само някои от децата направили плах опит, който не бил особено успешен. В следващите дни обаче, историите започнали да стават все по-красиви и интересни. Децата се събрали на екипи, за да измислят заедно истории, а после всяка група излъчвала свой разказвач, който да сподели приказката с останалите. И така героите от Климент станали толкова добри в разказването на истории, че накрая съчинили всички заедно света и живота на едно магично перо! Сюжета е достоен за издаването на роман, затова няма да бързаме да споделим с вас самата история, поради закрилата на авторските права на нашите герои. Но споделяме с вас гордостта си от техния напредък и смелост да овладяват това, което им е непознато и трудно.
