Вече би трябвало да сте наясно колко голяма е нашата геройска общност и колко богата е на всякакви видове талант и суперсили. Разбира се, ние отдавна сме разбрали, че зад всеки супергерой седи поне един верен помощник, който да го подкрепя. Ние сме щастливи, че в нашия случай помощниците са повече и са винаги готови да се отзоват. Но като едни истински геройски поддръжници те винаги стоят в сянка и рядко разкриват лицата си.

Кои точно са тези тайнствени помагачи разбрахме благодарение на академията в Дулово, където Алек и Адела - инструкторите там - са се запознали с един-двама от въпросните помощници. Първата среща се случила благодарение на едно от момчетата в групата - Калин. В началото той бил много стеснителен, некомуникативен и мълчалив. Стоял много близо до братовчед си и се опитвал да повтаря неговото поведение, за да успее да се впише някак в групата. За щастие всички наши инструктори са достатъчно опитни и мъдри, за да знаят, че всяко дете има своя собствена суперсила, просто понякога на някои герои им е нужно повече време, за да я разкрият. Затова Алек и Адела започнали да разпределят екипите, така че Калин и братовчед му да се падат в различни групи. Това помогнало на срамежливия ни герой да опознае останалите деца, да се отпусне и да започне да комуникира по-лесно и отворено с всички. И на третия ден се появила майката на Калин, за да благодари на обучителите! Тя споделила, че синът й е много по-разговорлив и спокоен, откакто академията е започнала - говори и се усмихва повече! На следващия ден дошла и развълнувана баба му, която разказала, че когато бил малък Калин е имал лоша среща в детската градина, с учителка, която явно изобщо не разбира от суперсили и геройски приключения. Тя се държала лошо с момчето и оттогава то се затворило в себе си и отказвало да общува. Семейството дори потърсило експертно мнение от Варна, за да помогне на Калин, но нищо не дало резултат. До сега. Тази случка ни дарява с най-красивото признание за това, че “Забавно лято” носи промяна и светлина и усилията ни имат смисъл!

А вие вече досетихте ли се кои са тайните помагачи, за които ви подсказахме в началото? Разбира се това са инструкторите ни и семействата на всички тези деца. Когато всички близки на героя обединят усилията си, създадат сигурна среда и подкрепа всяко дете се превръща в Супергерой и започва да използва силите си, за да прави света по-добро място за всички ни.

Този факт е потвърден и от втората случка в Дулово, когато децата решили да направят къщичка за котката, която живеела на двора на училището и била техен приятел. Дълго време децата опитвали всякакви варианти, архитектурни и организационни планове, но така и не се задоволили с резултата. На следващия ден се появил бащата на Волкан, който донесъл страхотна кутия, преправена на котешки дом. Предната вечер не само бащата, но и майката на Волкан работили по къщичката, за да подкрепят героите ни в тяхното начинание. Какъв прекрасен пример за инвестиране на енергия в процеса на учене от страна на родителите! За нас е важно да знаем, че дори след края на академиите ни децата остават в сигурната среда на семейна подкрепа и обич.

Този път възхищението и благодарността ни са за родителите на героите и прекрасната работа на всички наши инструктори! Благодарим ви за вдъхновението и смисъла!

Ще завършим поредната ни вдъхновяваща седмица, изпълнена с много стойностни моменти за нас и нашите герои, с кратък обзор на академията в Чакаларово. Ментори там бяха Кити и Савина, които ни разказаха толкова много случки от Забавното лято на децата там, че не можахме да изберем коя е най-добрата. Затова ще ви споделим накратко всичките...

Началото на всяка академия е особено времепространство, в което герои и обучители се опознават, децата изразяват своите стремежи и граници, оформят се начините на комуникация и се задават правилата, по които ще се приключенства. Понякога този процес може да продължи по-дълго, понякога се случва в рамките на по-малко от ден. В Чакаларово обаче всичко това се случило някак неусетно, без начало или край. Сякаш през цялото време всички, замесени в академията (и обучители, и деца) били свързани с невидима нишка, която отваряла сетивата им към останалите. Доказателство за това са различни случки, в които децата си помагат едни на други спонтанно и искрено. 

Стоилко например бил много затворен в себе си, трудно събирал смелост да се включи в игрите и стоял на страна през по-голямата част от времето. Когато обаче се наложило децата да измислят мелодия за една песничка, Стоилко веднага се притекъл на помощ със своя скрит талант! Оказало се, че този герой има супер силата да пее невероятно и така да заразява другите с добро настроение!

В деня за откриване тайните на земята пък, Дени изненадал инструктрите ни със своята находчивост. След разговор за това как понякога дори не виждаме пластмасата, но тя се съдържа в различни продукти, Дени повел своите приятели към изследователска мисия за откриване на пластмасата в картонените чашки, които използвали децата. Настъпил процес на изучаване, разкъсване, срязване и мокрене на чашите, докато се стигнало до откритието, че най-горния слой всъщност е пластмасов. Страхотно изследване, което със сигурност оставило силно впечатление у нашите герои!

В предизвикателството за построяване на гнездо за птици пък, Марио решил, че иска да действа сам и няма нужда от отбор, за да се справи. Всичко вървяло добре до момента, в който на Марио му притрябвало кал, с която не разполагал. Когато разбрал това Криско, който отговарял за направата на кал за своя отбор, веднага отишъл при Марио, за да му разясни тънкостите при смесване на пръст и вода. След това му помогнал и да довърши гнездото си. Хубав урок за всеки герой, който мисли, че екипът само ще го забави, нали?...

Моментът на най-силна връзка между всички участници се усетил преди и по време на финалното представления в последния ден на академията.

Всички деца били много развълнувани, но това само им помогнало да се концентрират и справят с предизвикателството. По-големите се заели с организацията, раздали задачи, съчинили сценария и раздали роли. Малките направили подаръци за публиката и измислили приветствени ритуали. Михаела и Стоилко поели лидерството в музикалната атмосфера и измислили песен и танц, които да представят с част от децата. Получило се невероятно празненство за публиката, изпълнено с много красиви дарове, споделени мигове на красота и щастие, талантливи театрални сценки и дори жонгльори! 

Не знаем дали човек може да достигне някаква граница на своето изумление и вдъхновение, но с децата, с които имаме щастието да работим, определено се насищаме на всички тези чудни вътрешни преживявания и прекрасни емоции. Благодарим им за пореден път!

Ние никога няма да спрем да се хвалим с талантите на нашите герои. Може би защото научаваме много от тях или просто защото искрено им се възхищаваме. А най-хубавото е, че те никога не спират да се разкриват пред нас и то в най-неочаквани ситуации и проявления.

Днес ще ви разкажем за три чудни деца, които впечатлиха своите обучители с таланта си.

Винаги сме мислили, че да караш хората около теб да се чувстват щастливи и ценени си е истински талант. Затова започваме с историята за Ипек.

Нашите пратеници в Ясенково - Жоро и Вики са си прекарали чудесно по време на академията, благодарение на децата там. Те споделят, че всички са работили много концентрирано и са се справили отлично с всички предизвикателства. Любим момент от седмицата (който се случва още на първи ден!) е когато всички заедно сядат в кръг в края на деня, за да си поговорят кой как се чувства след всичко преживяно. И така Ипек, която сега ще бъде четвърти клас, подарява най-големия дар, който един обучител може да получи - своята благодарност и признателност. Тя казва, че се чувства благодарна затова, че Жоро и Вики са при тях и се забавляват толкова много заедно. Това толкова развълнувало двамата ни интруктори, че денят приключил някак приказно - децата, седейки в кръг, рисуват в дневниците си своите емоции, Вики пееща тихичко като вятъра нежни напеви и Жоро, който танцува в кръга и вее на децата с голям капак, така че да разхлади всички в жегата. Не ви ли се приисква да сте били там?

И това не е единственото нещо, за което сме очаровани от Ипек! В продължение на цялата седмица тя била най-активна, любознателна, искала да открива и научава все повече нови неща, винаги първа вдигала ръка, винаги имала остроумен отговор и интересен въпрос. Държала се внимателно и грижовно със съучениците си и винаги им помагала. А на въпроса “Каква искаш да станеш като пораснеш?”, отговорила простичко “Добър човек.”

В една друга академия от миналата седмица пък, нашите инструктори Мартин и Васко се натъкват на друг вид талант. Мястото е Сатовча, а героите на иторията се казват Георги и Яна.

Тази година, за да се справят с предизвикателствата от програмата, на децата често им се налага да провокират и използват своето въображение. Така често попадаме на шедьоври на изкуството, с които после да ви се похвалим. Такова произведение се оказала и рисунката на Георги, нарисувана по време на една откривателска мисия за невиждана досега птица. Той нарисувал изключително красиво крилато същество, от което нашите обучители останали очаровани. Казали му, че рисува много красиво, а Георги простичко и много уверено отвърнал: “Да, защото съм художник.” А ние можем единствено да се съгласим и благодарим за споделената красота.

В един от дните, когато изучавали тайните на земята заедно с децата, Васко и Марти открили втория скрит талант на групата - Яна. Вдъхновена от преживяното, тя написала много нежно и красиво стихотворение, което прочела пред останалите герои. Стиховете били излючителни - едновременно леки като песен и пълни със смисъл. Сигурни сме, че Яна ще създаде още много красиви произведения, защото споделила, че мечтае да стане писател. А нашите герои имат суперсилата да постигат мечтите си.

Преливаме от гордост и щастие за историите, на които ставаме свидетели! Сигурни сме, че ще открием още куп скрити таланти, така че бъдете готови за още невероятни истории...

Героите ни от Слащен тази година преживяха една силна академия, изпълнена с много емоции и открития (както подобава на едно Забавно лято). Те открили силата и тайните свойства на природните елементи, изучили изкуството на баланса, правили всякакви експерименти. И всичко това било изключително забавно и интересно. Докато не се изправили пред голямото предизвикателство да построят гнезда за техните приятели - птиците… 

Незнайно защо това начинание предизвикало смут в редиците на нашите герои. Между екипите се промъкнало напрежение, жажда за съревнование, атмосферата се нажежила от въпроса “Кое гнездо е най-хубаво?”. Най-страшно станало, когато едно от гнездата било унищожено от “противниковия отбор”! Настъпил истински военен хаос, сред който някои от децата плачели, други били ядосани, трети стреснати. Добре, че в академиите си имаме шанса да работим с най-добрите инструктори! Никола и Силвия реагирали светкавично на разразилия се конфликт и събрали децата в кръга на мира, за да поговорят. Започнала дискусия защо е важно да работим в екип, как се чувства човекът отсреща, ако го обидим или нараним, какво изпитваме самите ние, ако се почувстваме отхвърлени. След тези мирни преговори у героите ни сякаш настъпила промяна...

Наредените в кръг деца, усетили странна връзка помежду си. Когато били всички заедно, в голям общ кръг, вече нямало отделни отбори, а една голяма група герои. И това било толкова хубаво!

Така мирът се настанил обратно между децата, а те решили да го почетат с необикновен ритуал...

Всички написали имената си на малки листчета и ги събрали в една шапка. Разбъркали ги и всеки изтеглил по едно име - на дете, което ще бъде му “таен приятел” до края на деня. Намислили си малки добрини, които всеки да подари на своето ново късметлийско другарче. И така до края деня бил изпълнен с всякакви чудни неща, добрини, красиви подаръци и мили думи. 

Кой казва, че световният мир е невъзможен? Явно не е срещал нашите герои, които за пореден път ни научиха как да направим света по-добър...

Да измисляш истории никак не е лесна задача. Особено, ако си натоварен с всички отговорности, които един герой носи на раменете си - понякога просто не остава време да разказваш за приключенията си, друг път в последния момент изскача някое ново откритие, което чака своя откривател. 

Може би това са си казали децата от Климент, които в началото на своята академия били много озадачени от предизвикателството да си измислят истории. Все пак на откривателите им се случват толкова много неща, че е трудно да измислиш нещо ново и оригинално, нали?

Героите от Климент не били особено въодушевени от това, че трябва да измислят истории, вместо да приключенстват на живо. Но постепенно открили магията на разказвачеството и колко е хубаво да си измисляш нови и нови светове и преживявания. Отначало само някои от децата направили плах опит, който не бил особено успешен. В следващите дни обаче, историите започнали да стават все по-красиви и интересни. Децата се събрали на екипи, за да измислят заедно истории, а после всяка група излъчвала свой разказвач, който да сподели приказката с останалите. И така героите от Климент станали толкова добри в разказването на истории, че накрая съчинили всички заедно света и живота на едно магично перо! Сюжета е достоен за издаването на роман, затова няма да бързаме да споделим с вас самата история, поради закрилата на авторските права на нашите герои. Но споделяме с вас гордостта си от техния напредък и смелост да овладяват това, което им е непознато и трудно.

В село Климент досега не бяха провеждани академии и това беше първото “Забавно лято” за децата там. Честта да се запознаят с тях имаха нашите инструктори Любо и Николета. Те ни предадоха, че откривателите там са се справили чудесно с всички предизвикателства. Приветстваме ги в нашето голямо семейство от герои и приключенци!

Вече сигурно ви омръзна да повтаряме колко сме благодарни за срещите ни с нашите невероятни герои. Но ние сме толкова изумени от техните таланти, че не можем да спрем да го повтаряме!

Миналата седмица беше третата поредна, изпълнена с приключения и открития в нашето Забавно лято. Натрупахме още куп приключения, за които ще ви разкажем в следващите дни. Но днес, благодарение на Рени и Дари, които проведоха академията в Хаджидимово, можем да споделим с вас списък на най-красивите неща, които инструкторите виждат и преживяват, помагайки на героите ни. 

Класацията няма номерация, защото самите ние не можем да определим кое от кое е по-хубаво, когато децата започнат да разкриват света си пред нас…

Ето до какво прозрение за красотата и смисъла ни доведоха децата на Хаджидимово:

Най-хубаво е когато...

• те заведат на "туристическа" обиколка в училище с подробности за всичко по пътя, за да ти покажат чешмичката, от която пият вода.
• ти покажат своята тайна пряка пътечка, която да те отведе до "животните" (зоокъта в околностите на града)
• те научат кое е "цветето на срама"
• те предупредят да не дразниш злата монахиня в близкия манастир, за да не те прокълне
• те запознаят с котката и кученцето, които отглеждат.
• те научат на любимите си игри.
• ти покажат експеримент, който дори самите те не са пробвали преди.
• ти разкрият тайната си база, която охраняват от други деца и възрастни.
• ти подарят "перфектната" шишарка.
• те предупредят да не ходиш по въжения мост в другия край на града.
• организират сами "паркур" в гората и се погрижат да имаш достатъчно препятствия (шишарки), докато преминаваш през трасето.
• те поканят да минеш през дупката в оградата на заключеното игрище.
• си уредят среща с теб "след училище" в местния парк.

Сигурно има още куп неща, всяко от които е най-хубавото на света. Ние продължаваме да ги откриваме заедно с нашите герои. Благодарим им, че правят света ни толкова красив!